"Моите спомени"

Автор: Валтер Бонати

Валтер Бонати е смятан за най-големият алпинист в света през 50-те и
60-те години на XX век. Автор на
феноменални солови изкачвания в
Алпите, има решителен принос за
италианската премиера през 1954 г. на
най-красивия и най-трудния осемхилядник - К-2 (8611 м). "Гуру" на световния
алпинизъм, оказал влияние на поколения алпинисти от цял свят, той е
един от най-талантливите писатели на планинарска тема.

Понякога се питаме, какъв смисъл има днес да се занимаваме с
алпинизъм. Аз от моя страна си мисля, че всичко, което ни позволява да
изразим човешката си същност - в това число и алпинизмът - заслужава
поне да се отнасяме към него с респект. Но за съжаление не е така,
защото в един свят, който е склонен все повече да възнаграждава
лукавите и хитрите и се стъписва и отстъпва пред измамниците и
корумпираните, е много трудно да си пробият път такива добродетели.
Като безкористна честност, последователност, отговорност, усърдие и
целеустременост. Всички знаем, че истинският болник днес, при това
инфектиран и силно заразен, е „обществената кауза", тоест държавата с
нейните деградиращи и унизителни институции, с нейните объркани и много
често скандални демонстрации на сила и в противовес с личния интерес на
обикновените хора. От това следва, че обществото, толкова толерантно
към ефектите от лошото управление, толкова вторачено, дори до
отегчение, в размишления за своите и чуждите слабости, много често си
позволява да изкривява и изопачава, дори да пренебрегва, даже
най-елементарните човешки ценности. Следователно, докато в алпинизма
има място за фантазията, идеализма, необходимостта от самопознание,
алпинизмът ще продължи да намира мотив и причина за своето
съществуване.

Истината е, че аз водя битки само за справедливи каузи и
приемам само честната, интелигентната и конструктивната критика. Всичко
останало се разтваря някъде във въздуха, а за мен въздух са онези, от
които идва посредствеността във всичките й проявления.